Енциклопения на българския език

раняване

[rɐˈnʲavɐnɛ]
Ударение
раня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
ранявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Как се пише раняване

Грешни изписвания: ранявъне, ръняване
След меката съгласна н се пише я, когато е под ударение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рана
Произлиза от съществителното 'рана' чрез глагола 'ранявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смъртоносно раняване
  • леко раняване
  • огнестрелно раняване