Енциклопения на българския език

разхвърляност

[raxˈvɤrlʲanost]

разхвърляност значение:

1. (пряко) Състояние на безпорядък, липса на подреденост; качество на място или обект, където нещата са разпръснати хаотично.
2. (преносно) Липса на организираност, последователност или система в мислите, действията или работата на човек.
Ударение
разхвъ'рляност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-хвър-ля-ност
Род
женски
Мн. число
разхвърляности (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разхвърляност

(пряко)
  • Разхвърляността в стаята му беше пословична.
  • Не мога да работя в такава разхвърляност.
(преносно)
  • Разхвърляността на мислите му пречеше да изгради убедителна теза.
  • Критиците отбелязаха известна разхвърляност в сюжета на романа.

Как се пише разхвърляност

Представката е раз-, тъй като следва звучна съгласна или сонорна, но в случая се пише 'з' по морфологичен принцип, въпреки обеззвучаването пред 'х'. Променливото 'я' се запазва, тъй като е в ударена сричка пред твърда сричка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разхвърлям
Произлиза от глагола 'разхвърлям' (префикс раз- + хвърлям) + суфикс за абстрактно съществително име '-ност'. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна разхвърляност
  • творческа разхвърляност
разхвърляност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник