Енциклопения на българския език

разточително

[rɐstoˈt͡ʃitɛlno]

разточително значение:

1. (финанси/бит) С прекомерно харчене на средства; разсипнически, без икономии.
Ударение
разточѝтелно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
раз-то-чи-тел-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разточително

(финанси/бит)
  • Те живееха разточително, харчейки повече, отколкото печелеха.
  • Сватбата беше организирана разточително и пищно.

Антоними на разточително

Как се пише разточително

Представката е раз-. Пише се със з, въпреки че се обеззвучава пред беззвучната 'т'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разточа
От глагола 'разточа' (разлея, разсипя), със суфикс '-ителен'. Първоначалното значение е свързано с пилеене на течност, преминало към пилеене на средства.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разточително парти
  • разточително харчене
Фразеологизми:
  • живея на широка нога