разплача
[rasˈplat͡ʃa]
разплача значение:
1. (емоции) Принуждавам някого да започне да плаче; ставам причина за нечий плач чрез действия или думи.
- Ударение
- разпла̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- раз-пла-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- разплача се
- Видова двойка
- разплаквам
Примери за използване на разплача
(емоции)
- Тъжният филм успя да разплача цялата публика.
- Не исках да те разплача с думите си.
Синоними на разплача
Как се пише разплача
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:плача
Префиксално образувание от глагола 'плача' с представка 'раз-', означаваща довеждане на действието до резултат (начало на плач).
Употреба
Чести словосъчетания:
- разплача дете
- разплача от радост
Фразеологизми:
- разплача се на чужд гроб