разплата

[rɐsˈpɫatɐ]

разплата значение:

1. (пряко) Окончателно уреждане на сметки или дългове; издължаване.

2. (преносно) Заслужено наказание или възмездие за извършени дела.

Ударение: разпла̀та
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: раз-пла-та
Род: женски
Мн. число: разплати

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разплата

(пряко)

Денят на разплатата за кредита наближаваше.

(преносно)

Рано или късно идва часът на разплатата за всяко престъпление.
Тя прие новината като справедлива разплата за грешките си.

Синоними на разплата

издължаване, погасяване, възмездие, отмъщение, реванш

Антоними на разплата

задлъжняване, прошка, помилване

Как се пише разплата

Грешни изписвания: расплата, ръзплата, разплъта

Представката е раз- (пред звучна съгласна 'п' във фонологията 'з' се обеззвучава, но се пише 'з'). Правилото за морфологичен строеж на думата запазва з.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:плащам

От представка 'раз-' (усилващо значение или за разпределение) и корен 'плата' (плащане).

Употреба

Чести словосъчетания:

часът на разплатата
ден на разплата
справедлива разплата