Енциклопения на българския език

разораване

[rɐzoˈravɐnɛ]
Ударение
разора̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-зо-ра-ва-не
Род
среден
Мн. число
разоравания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише разораване

Коренът е 'ор' (от ора), пише се с 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:орати
От глагола 'ора' (plough) с представка 'раз-', означаваща пълнота или интензивност на действието върху цялата повърхност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбоко разораване
  • разораване на целини