Енциклопения на българския език

разобличавам

[rɐzobliˈt͡ʃavɐm]

разобличавам значение:

1. (пряко) Разкривам истинския, обикновено отрицателен, лик на някого или нещо; изваждам наяве скрити престъпления, лъжи или пороци.
Ударение
разоблича̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ра-зоб-ли-ча-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
разоблича
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разобличавам

(пряко)
  • Журналистът се опита да разобличи корупционната схема в общината.
  • Фактите сами разобличават неговото лицемерие.

Антоними на разобличавам

Как се пише разобличавам

Коренът на думата е свързан с 'лик' (лице, облик), а не с 'облекло' (в съвременния български смисъл), затова се пише с 'и' — разобличавам.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:разоблачать
Заемка от руски език (разоблачать), където е калка на старогръцкото ἀπογυμνόω (събличам, разголвам). Морфологично е изградена от представка 'раз-', корен 'облик' (образ, лице) и наставка за несвършен вид '-авам'. Първоначалното значение е 'свалям облеклото', което метафорично прераства в 'разкривам истинската същност'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разобличавам лъжа
  • разобличавам враг
  • разобличавам престъпник