разколница
[rɐsˈkɔlnit͡sɐ]
разколница значение:
1. (религия / история) Жена, която е последователка на разкол (отцепление от официалната църква) или която внася разцепление в организация.
2. (преносно) Жена, която предизвиква раздори и несъгласия в общност или група.
- Ударение
- разко̀лница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-кол-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- разколници
Примери за използване на разколница
(религия / история)
- Тя бе заклеймена като еретичка и разколница.
- Старата разколница отказа да приеме новите обреди.
(преносно)
- С интригите си тя се прояви като истинска разколница в колектива.
Синоними на разколница
Антоними на разколница
Как се пише разколница
Пише се с з в представката раз-, въпреки че при изговор се обеззвучава пред беззвучната 'к'.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:разкол
Женски род на 'разколник'. От корена 'кол-' (цепя, коля) с представка 'раз-'. Свързано с църковните разцепления (схизми).