Енциклопения на българския език

разжалване

[razˈʒaɫvɐnɛ]

разжалване значение:

1. (военно дело) Дисциплинарно наказание, при което военнослужещ се лишава от присвоеното му звание и се понижава в по-ниско или в редник.
Ударение
разжа̀лване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-жал-ва-не
Род
среден
Мн. число
разжалвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разжалване

(военно дело)
  • След провала на операцията последва публично разжалване на командващия офицер.
  • Заповедта за разжалване беше прочетена пред строя.

Синоними на разжалване

Антоними на разжалване

Как се пише разжалване

Думата се пише с з (представката е раз-) и с ж в корена. Пише се с а в наставката (-ване), а не с у.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:жал / жаля
Отглаголно съществително от глагола 'разжалвам'. Образувано с представка 'раз-', означаваща отмяна или премахване на действие/статус, и корен 'жал' (в смисъл на жалене, но тук исторически свързано с лишаване от милост или статус).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • публично разжалване
  • заповед за разжалване
  • дисциплинарно разжалване