разделител
[rɐzdɛˈlitɛl]
разделител значение:
1. (общо) Предмет или устройство, което служи за разделяне на неща едно от друго.
2. (книжовност) Тънка лента от хартия, плат или кожа, която се поставя между страниците на книга, за да се отбележи мястото на четене.
3. (канцеларски материали) Лист с индекс (езиче), който се поставя в папка, за да обособи различни секции с документи.
4. (граматика/информатика) Знак, който отделя думи, фрази или данни (напр. интервал, запетая, точка и запетая).
- Ударение
- разделѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-де-ли-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разделители
Примери за използване на разделител
(общо)
- Сложих картонен разделител между бутилките, за да не се счупят.
(книжовност)
- Тя използваше красив коден разделител за любимия си роман.
- Подариха ми комплект магнитни разделители за книги.
(канцеларски материали)
- Подредих документите в папката, използвайки цветни разделители.
(граматика/информатика)
- В този файлов формат запетаята се използва като разделител.
Синоними на разделител
Как се пише разделител
Пише се с е в корена (дел, от деля). Окончанието е -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разделя + -тел
От глагола 'разделя' и наставката за деятел или инструмент '-тел'. Връзка със старобългарския корен 'дѣлити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разделител за книги
- десетичен разделител