разбунване
[rɐzˈbunvɐnɛ]
- Ударение
- разбу̀нване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-бун-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разбунвания
Как се пише разбунване
Пише се с 'з' в представката (раз-) и 'н' в корена, без вметнато 'т' (не е разбунТване, макар да идва от бунТ, глаголът е разбунвам).
Етимология
Произход:Немски/Полски (през руски)
Оригинална дума:Bund
Коренът 'бунт' навлиза в българския език вероятно през руски или полски, произлизайки от немското 'Bund' (съюз). Формата е отглаголно съществително от 'разбунвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разбунване на духовете
- разбунване на народа