Енциклопения на българския език

разбуждам

[razˈbuʒdɐm]

разбуждам значение:

1. (пряко) Прекъсвам съня на някого, карам го да се събуди.
2. (преносно) Предизвиквам появата на чувство, интерес, спомен или активност; раздвижвам.
Ударение
разбу̀ждам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-буж-дам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
разбуждам се
Видова двойка
разбудя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разбуждам

(пряко)
  • Шумът от улицата го разбуждаше всяка сутрин.
  • Не искам да разбуждам бебето.
(преносно)
  • Пролетта разбужда природата за нов живот.
  • Тази книга разбужда въображението.

Антоними на разбуждам

Как се пише разбуждам

Пише се с з (представка раз-) и у в корена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бъдѣти
Свързан с общославянския корен за будност. Формира се чрез префикс 'раз-' (засилване/начало) и корен 'буд/ж'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разбуждам интерес
  • разбуждам любопитство
  • разбуждам спомени
Фразеологизми:
  • разбуждам духовете
разбуждам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник