равнопоставеност

[rɐvnopoˈstavɛnost]

равнопоставеност значение:

1. (социология/право) Състояние или принцип, при който отделни лица, групи или държави имат еднакви права, задължения и възможности.

Ударение: равнопоста̀веност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: рав-но-по-ста-ве-ност
Род: женски
Мн. число: равнопоставености

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на равнопоставеност

(социология/право)

Конституцията гарантира равнопоставеност на всички граждани пред закона.
Постигането на равнопоставеност между половете е основна цел на организацията.

Синоними на равнопоставеност

равенство, паритет, равноправие

Антоними на равнопоставеност

дискриминация, неравнопоставеност, неравенство

Как се пише равнопоставеност

Грешни изписвания: равнопоставенност, равнупоставеност, ръвнопоставеност, равнопуставеност, равнопостъвеност, равнопоставенуст

Думата се образува от миналото страдателно причастие поставен + наставката -ост. Тъй като в мъжки род причастието завършва на едно 'н', в производното съществително също се пише само едно 'н'.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:равен + поставен

Сложна дума, съставена от прилагателното 'равен' и причастието 'поставен' (от глагола 'поставя'), обединени от съединителна гласна 'о' и завършващи с наставката за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:

равнопоставеност на половете
юридическа равнопоставеност
принцип на равнопоставеност

Популярни търсения и запитвания за равнопоставеност

равнопоставеност