Енциклопения на българския език

работохоличка

[rɐbotoxoˈlit͡ʃkɐ]

работохоличка значение:

1. (психология) Жена, която изпитва натрапчива вътрешна необходимост да работи непрекъснато, често за сметка на съня, личния живот и здравето си.
Ударение
работохол̀ичка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-бо-то-хо-лич-ка
Род
женски
Мн. число
работохолички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на работохоличка

(психология)
  • Тя е истинска работохоличка; не излиза от офиса преди девет вечерта.

Синоними на работохоличка

Антоними на работохоличка

Как се пише работохоличка

Свързващата гласна е 'о' (работ-о-холичка). Пише се с 'о' във втората сричка на корена '-холик'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:работохолик
Женски род на 'работохолик', което е калка на английското 'workaholic' (work + alcoholic).