Енциклопения на българския език

пълчище

[ˈpɤɫt͡ʃiʃtɛ]

пълчище значение:

1. (пряко/преносно) Огромно множество от хора (често войници) или животни, обикновено представено като заплашителна, неорганизирана или безбройна маса.
Ударение
пъ̀лчище
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пъл-чи-ще
Род
среден
Мн. число
пълчища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълчище

(пряко/преносно)
  • Варварските пълчища нахлуха в територията на империята.
  • Пълчища скакалци унищожиха реколтата.

Синоними на пълчище

Антоними на пълчище

Как се пише пълчище

Грешни изписвания: палчище, пълчиште, пълчйще
Коренната гласна е ъ (от пълк). Думата завършва на -ще.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пълк
Увеличителна (аугментативна) форма от „пълк“ (войска, полк) с наставка „-ище“. Исторически обозначава голяма войска, а по-късно придобива значение за голямо множество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вражески пълчища
  • безбройни пълчища
  • пълчища от туристи
пълчище : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник