Енциклопения на българския език

пълномощно

[pɐlnoˈmɔʃtno]

пълномощно значение:

1. (Право) Официален писмен документ, с който едно лице предоставя на друго права да извършва правни действия от негово име.
Ударение
пълномо'щно
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пъл-но-мощ-но
Род
среден
Мн. число
пълномощни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълномощно

(Право)
  • Трябва да си извадя нотариално заверено пълномощно, за да продам колата.
  • Адвокатът действаше въз основа на генерално пълномощно.

Синоними на пълномощно

Как се пише пълномощно

Думата се пише със съчетанието щ (щ = шт), а не с 'ш' или 'щт'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълен + мощ
Словообразуване от прилагателното 'пълен' и съществителното 'мощ', вероятно калка (буквален превод) от руски или немски юридически термин (Vollmacht).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • генерално пълномощно
  • нотариално пълномощно
  • упълномощавам с пълномощно