Енциклопения на българския език

пълнител

[pɐɫˈnitɛɫ]
Ударение
пълнѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пъл-ни-тел
Род
мъжки
Мн. число
пълнители
Докладвай грешка в описанието

Как се пише пълнител

Грешни изписвания: пълнителът, палнител, пълнйтел
Думата се пише с 'ъ' в корена (от пълня) и завършва на наставката '-тел'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълня
Произлиза от глагола 'пълня' с наставка за деятел или инструмент '-тел'. Думата е образувана на домашна почва за обозначаване на предмети, които извършват действието пълнене или служат за попълване на съдържание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълнител за химикалка
  • автоматен пълнител
  • резервен пълнител