пълнене
[ˈpɤlnɛnɛ]
пълнене значение:
1. (пряко) Действието, при което се слага нещо в празно пространство, докато то се заеме изцяло.
2. (кулинария) Процес на слагане на смес (плънка) във вътрешността на зеленчук, месо или тесто.
3. (оръжейно дело) Зареждане на оръжие с боеприпаси (остаряло или специфично).
- Ударение
- пъ̀лнене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-не-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пълнения
Примери за използване на пълнене
(пряко)
- Пълненето на басейна отнема около два часа.
- Автоматично пълнене на бутилките на поточната линия.
(кулинария)
- Пълненето на чушките с ориз изисква сръчност.
- Започнахме пълненето на шарана с орехи.
(оръжейно дело)
- Пълнене на цевта с барут.
Антоними на пълнене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълня
Отглаголно съществително от 'пълня'. Коренът 'пълн' (старобългарски: плънъ) е с индоевропейски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълнене на гуша (жаргон за забогатяване)
- повторно пълнене
- пълнене с газ
Фразеологизми:
- пълнене на дупки (справяне с най-спешните проблеми без трайно решение)