Енциклопения на българския език

пълнеене

[pɐɫˈnɛɛnɛ]

пълнеене значение:

1. (физиология) Процес на увеличаване на телесното тегло и натрупване на мастна тъкан.
2. (пряко) Ставане по-плътен, запълване на обем (по-рядка употреба).
Ударение
пълнѐене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пъл-не-е-не
Род
среден
Мн. число
пълнеения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълнеене

(физиология)
  • Рязкото пълнеене може да е симптом на хормонален дисбаланс.
  • С възрастта пълнеенето става по-трудно за контролиране.
(пряко)
  • Наблюдаваше се пълнеене на зърното в класовете.

Антоними на пълнеене

Как се пише пълнеене

Грешни изписвания: пълнеяне, пълнеине, палнеене
Думата съдържа двойно е – едно от корена на глагола пълне-я и едно от наставката за отглаголно съществително -ене.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плънъ
Произлиза от глагола 'пълнея', който води началото си от старобългарското прилагателно 'плънъ' (пълен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бързо пълнеене
  • склонност към пълнеене