пушене
[ˈpuʃɛnɛ]
- Ударение
- пу̀шене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пу-ше-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пушения (рядко)
- Вид
- несвършен
Как се пише пушене
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пушити
Произлиза от старобългарския глагол 'пушити' (вдигам прах, димя), сродно със санскритското 'pupphusa' (бял дроб). В съвременния език се е специализирало основно за вдишване на дим от тютюневи изделия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пасивно пушене
- тютюнопушене
- зона за пушене
- пушене на лула