Енциклопения на българския език

пушене

[ˈpuʃɛnɛ]
Ударение
пу̀шене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пу-ше-не
Род
среден
Мн. число
пушения (рядко)
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Как се пише пушене

Грешни изписвания: пушане, пушине, пошене
Думата е отглаголно съществително от глагола пуша (II спрежение). Окончанието за отглаголни съществителни е -ене (при глаголи от II и III спрежение) или -ане (при I спрежение, ако основната гласна е 'а'). Тук правилната форма е с -е-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пушити
Произлиза от старобългарския глагол 'пушити' (вдигам прах, димя), сродно със санскритското 'pupphusa' (бял дроб). В съвременния език се е специализирало основно за вдишване на дим от тютюневи изделия.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пасивно пушене
  • тютюнопушене
  • зона за пушене
  • пушене на лула