Енциклопения на българския език

пръстен

[ˈprɤstɛn]

пръстен значение:

1. (бижутерия) Украшение във формата на халка от благороден метал, кост или друг материал, което се носи на пръста на ръката.
2. (техника/наука) Предмет, устройство или структура с формата на кръг с празнина в средата.
Ударение
пръ̀стен
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пръс-тен
Род
мъжки
Мн. число
пръстени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пръстен

(бижутерия)
  • Той ѝ подари диамантен пръстен за годежа.
  • Златният пръстен блестеше на слънцето.
(техника/наука)
  • Сатурн е известен със своите пръстени.
  • Буталните пръстени на двигателя трябва да се сменят.

Синоними на пръстен

Как се пише пръстен

Грешни изписвания: пръстън, пръстин, прастен

Думата се пише с променливо ъ в корена и е в наставката. При членуване: пръстенът/пръстена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пръстъ
От праславянското *pьrstьnъ, производно на *pьrstъ (пръст на ръката). Първоначалното значение е „нещо, което се носи на пръста“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • годежен пръстен
  • брачен пръстен
  • пръстените на Сатурн
Фразеологизми:
  • въртя на малкия си пръст