Енциклопения на българския език

проуча

[proˈut͡ʃɐ]

проуча значение:

1. (пряко) Изследвам нещо подробно и всестранно, за да го опозная или разбера напълно.
2. (образование) Усвоявам знания за нещо чрез задълбочено четене и занимания.
Ударение
проу'ча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
про-у-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
проучвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проуча

(пряко)
  • Трябва да проуча внимателно документите, преди да подпиша.
  • Учените ще проучат новите проби в лабораторията.
(образование)
  • Студентът успя да проучи цялата литература за изпита.

Как се пише проуча

Грешни изписвания: проучвам, прууча, прооча
Глаголът е от свършен вид. Да не се бърка с несвършения си еквивалент 'проучвам'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:про- + учити
Префикс 'про-' (за изчерпателност) + глагол 'уча'. Означава 'да науча напълно', 'да разбера в дълбочина'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проуча въпроса
  • проуча пазара
  • проуча възможностите
  • проуча внимателно