Енциклопения на българския език

просрочие

[proˈsrɔt͡ʃiɛ]

просрочие значение:

1. (финанси/право) Пропускане на определения срок за изпълнение на задължение (най-често плащане).
2. (финанси) Самият период на забавяне или сумата, която не е платена навреме.
Ударение
просро̀чие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-сро-чи-е
Род
среден
Мн. число
просрочия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на просрочие

(финанси/право)
  • Банката начисли наказателна лихва заради просрочието на вноската.
(финанси)
  • Натрупаното просрочие възлиза на хиляда лева.

Синоними на просрочие

Антоними на просрочие

Как се пише просрочие

Думата се пише с представка про-. Окончанието в единствено число е -ие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:срок
Образувано от представка „про-“ (преминаване, надхвърляне) + корен „срок“ + наставка „-ие“. Аналогично на руското „просрочка“, но с характерна българска морфология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • допускам просрочие
  • просрочие по кредит
  • лихви за просрочие