пророчица
[proˈrɔt͡ʃit͡sɐ]
пророчица значение:
1. (религия/мистика) Жена, която пророкува, предсказва бъдещето или предава божествена воля.
- Ударение
- проро̀чица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ро-чи-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- пророчици
Примери за използване на пророчица
(религия/мистика)
- Прочутата пророчица Ванга е известна далеч зад пределите на България.
- В древността всяка пророчица е била почитана в храма.
Как се пише пророчица
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пророкъ
Женски род на думата 'пророк'. Произлиза от старобългарския глагол 'река' (говоря) с представка 'про-', означаваща 'говорещ предварително' или 'говорещ от името на божество'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сляпата пророчица
- древна пророчица