проехтя
[proɛxˈtʲɤ]
проехтя значение:
1. (общо) Издавам силен, кънтящ звук, който се разнася наоколо; разнасям се като ехо.
- Ударение
- проехтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-ех-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- проехтявам
Примери за използване на проехтя
(общо)
- Гърмът проехтя над цялата долина.
- В празната зала проехтяха стъпки.
Антоними на проехтя
Как се пише проехтя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ехтя
Префиксално образувание от 'про-' (за начало или преминаване на действието) и 'ехтя' (издавам ехо), свързано с 'ехо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изстрел проехтя
- глас проехтя
- вик проехтя