Енциклопения на българския език

продупча

[proˈdupt͡ʃɐ]

продупча значение:

1. (пряко) Направя дупка (отвор) в нещо чрез пробиване, пронизване или изрязване.
2. (транспорт/администрация) Маркирам билет или документ чрез перфорация, за да го валидирам за еднократна употреба.
Ударение
проду̀пча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
про-дуп-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
продупча се
Видова двойка
продупчвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на продупча

(пряко)
  • Трябва да продупча стената, за да закача картината.
  • Куршумът продупчи ламарината на колата.
(транспорт/администрация)
  • Не забрави ли да си продупчиш билета в тролея?
  • Кондукторът продупчи картата ми.

Синоними на продупча

Антоними на продупча

Как се пише продупча

Думата се пише с у в корена (от дупка) и завършва на за 1 л. ед.ч., като променливото 'я' не е приложимо тук.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дупка
Образувано чрез префиксация от 'про-' (за проникване) и корена 'дуп-' (от 'дупка', старославянски произход). Означава действие за правене на отвор през нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • продупча билет
  • продупча уши
  • продупча стена
Фразеологизми:
  • продупчиха ми ушите