Енциклопения на българския език

проблематика

[problɛˈmatika]

проблематика значение:

1. (наука и изкуство) Съвкупност от проблеми или въпроси, които се разглеждат в дадена област, научно изследване или художествено произведение.
Ударение
проблема̀тика
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-бле-ма-ти-ка
Род
женски
Мн. число
проблематики
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проблематика

(наука и изкуство)
  • Книгата засяга социалната проблематика на 20-ти век.
  • Научната конференция беше посветена на екологичната проблематика.

Синоними на проблематика

Как се пише проблематика

Думата се пише с о (проблематика) и е (проблематика).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:προβληματικός (problematikos)
От гръцки през латински или немски. Означава съвкупност от въпроси за разрешаване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сложна проблематика
  • актуална проблематика
  • изследователска проблематика
проблематика : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник