Енциклопения на българския език

притъмнея

[pritɐmˈnɛjɐ]

притъмнея значение:

1. (безлично) Става тъмно, свечерява се леко или небето се покрива с облаци.
2. (медицина) В съчетание с кратко местоимение (ми, ти, му) - получаване на виене на свят, прилошаване, загуба на ясна видимост.
Ударение
притъмнѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
при-тъм-не-я
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
притъмнявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на притъмнея

(безлично)
  • Навън притъмня и заваля дъжд.
  • В стаята притъмня, защото дръпнаха завесите.
(медицина)
  • От глада му притъмня пред очите.
  • Като чу новината, на жената ѝ притъмня и тя се свлече на стола.

Антоними на притъмнея

Как се пише притъмнея

Грешни изписвания: претъмнея, притамнея, прйтъмнея
Съдържа променливо 'я'. В формите, където ударението не пада върху гласната или след нея следва мека сричка/ж/ч/ш, се пише 'е' (притъмнея, притъмнееш). В минало свършено време е 'притъмня' (притъмня̀).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тъмен
От прилагателното 'тъмен' с глаголна наставка '-ея' и представка 'при-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • притъмня ми пред очите
  • небето притъмня