принудя
[priˈnudjɐ]
- Ударение
- прину̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- при-ну-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- принудя се
- Видова двойка
- принуждавам
Как се пише принудя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:нужда
Свързан с корена 'нужда' (необходимост). Представката 'при-' и глаголното окончание оформят значение за налагане на необходимост върху някого.
Употреба
Чести словосъчетания:
- принудя към оставка
- принудя със сила