Енциклопения на българския език

принуденост

[prinudɛnost]

принуденост значение:

1. (психология) Липса на естественост и спонтанност; поведение, което е предизвикано насила или по задължение.
Ударение
прину̀деност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-ну-де-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на принуденост

(психология)
  • В усмивката ѝ се четеше известна принуденост.
  • Разговорът вървеше тежко, с очевидна принуденост от двете страни.

Синоними на принуденост

Антоними на принуденост

Как се пише принуденост

Представката е при-, обозначаваща приближаване или прибавяне (в случая налагане).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нужда
Произлиза от миналото страдателно причастие 'принуден' на глагола 'принудя'. Коренът е свързан с 'нужда' (необходимост, натиск).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чувство за принуденост
  • принуденост в общуването