Енциклопения на българския език

прилагателно

[prilɐˈɡatɛlno]

прилагателно значение:

1. (езикознание) Част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и се изменя по род, число и (в някои езици) падеж. В изречението най-често изпълнява функцията на определение.
Ударение
прилага̀телно
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-ла-га-тел-но
Род
среден
Мн. число
прилагателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прилагателно

(езикознание)
  • Думата 'красив' е качествено прилагателно име.
  • Прилагателните в българския език се съгласуват със съществителното по род и число.

Синоними на прилагателно

Как се пише прилагателно

Пише се с и в представката при-, означаваща прибавяне, присъединяване.

Етимология

Произход:Латински (калка)
Оригинална дума:adjectivum
Граматическа калка на латинското *nomen adjectivum* (прибавено име), реализирана чрез руски или църковнославянски модел (при- + лагам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • качествено прилагателно
  • относително прилагателно
  • степенуване на прилагателно