Енциклопения на българския език

приемен

[priˈɛmɛn]

приемен значение:

1. (администрация/образование) Свързан с приемането (допускането) на хора в учебно заведение, организация или на работа.
2. (администрация) Предназначен за посрещане на посетители или граждани.
3. (социална сфера) Който поема грижата за чуждо дете (за семейство/родител).
4. (техника) Който служи за приемане на сигнали, вещества или енергия.
Ударение
прие'мен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
при-е-мен
Род
мъжки
Мн. число
приемни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приемен

(администрация/образование)
  • Тазгодишният приемен изпит по математика беше труден.
  • Кандидатите трябва да попълнят приемен формуляр.
(администрация)
  • Кметът има приемен ден всеки вторник.
  • Чакайте в приемната зала.
(социална сфера)
  • Тя стана приемен родител на две деца.
  • Системата за приемна грижа се развива.
(техника)
  • Повредена е приемната антена.
  • Приемното устройство не реагира.

Синоними на приемен

Как се пише приемен

Грешни изписвания: преемен, приеменн, прйемен
Пише се с и в корена (от приемам) и с едно н в м.р. ед.ч.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:прием
От съществителното 'прием', което произлиза от глагола 'приемам' (вземам, получавам, посрещам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приемен изпит
  • приемна грижа
  • приемен родител
  • приемно време
  • приемна стая