Енциклопения на българския език

прецеждане

[prɛˈt͡sɛdʒdɐnɛ]

прецеждане значение:

1. (битова) Действието по отделяне на твърди частици от течност чрез пропускането ѝ през филтър, цедка или тъкан.
2. (преносно) Мъчително и бавно преминаване през тясно пространство.
3. (преносно) Говорене със злоба или през зъби.
Ударение
прецѐждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-цеж-да-не
Род
среден
Мн. число
прецеждания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прецеждане

(битова)
  • Прецеждането на бульона е важно за бистротата на супата.
  • Започна прецеждане на виното от джибрите.
(преносно)
  • Прецеждането на тълпата през тесния вход отне часове.
(преносно)
  • Отговорът дойде с прецеждане на думите през зъби.

Антоними на прецеждане

Как се пише прецеждане

Грешни изписвания: прецъждане, прецеждъне
Думата се пише с променливо я (в случая 'е'), съгласно правилата за мекост пред 'ж' (ж-д редуване от цедя).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цедя
Отглаголно съществително име, произлизащо от глагола 'прецеждам', който е образуван от корена 'цедя' (старобългарски *cěditi) и префикс 'пре-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • двойно прецеждане
  • прецеждане на информация