Енциклопения на българския език

преситя

[presiˈtʲa]

преситя значение:

1. (пряко) Нахранвам някого прекомерно, давам храна в излишък до степен на отвращение.
2. (преносно) Задоволявам дадена потребност, желание или чувство до краен предел, предизвиквайки скука или безразличие.
Ударение
пресѝтя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
пре-си-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
преситя се
Видова двойка
пресищам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на преситя

(пряко)
  • Не бива да преситя детето със сладкиши.
  • Толкова ни гощаваха, че ни преситиха с месо.
(преносно)
  • Публиката се пресити от подобни зрелища.
  • Богатството го беше преситило и нищо не го радваше.

Синоними на преситя

Антоними на преситя

Как се пише преситя

Грешни изписвания: приситя, пресйтя
Пише се с представка пре-, тъй като означава прекалена степен на действие (прехвърляне на мярката).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сит
Представка 'пре-' (за прекомерност) + прилагателно 'сит' или глагол 'ситя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • преситя се от удоволствия
  • преситя пазара
преситя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник