Енциклопения на българския език

предница

[ˈprɛdnit͡sɐ]

предница значение:

1. (общо) Предната част на превозно средство, съоръжение или предмет.
2. (шивачество) Предната част на дреха (риза, сако, палто).
Ударение
прѐдница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пред-ни-ца
Род
женски
Мн. число
предници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на предница

(общо)
  • Предницата на колата беше смачкана при удара.
  • Товарът трябва да се разпредели, за да не натежи предницата на каруцата.
(шивачество)
  • Предницата на роклята е украсена с бродерия.
  • Закопча предницата на палтото си.

Синоними на предница

Антоними на предница

Как се пише предница

Грешни изписвания: претница, преднйца

Пише се с д. Проверката се прави с формата преден, където звучността на съгласната се чува ясно.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пред
Образувано от предлог/наречие 'пред' + наставка '-ница' за място или част от обект.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разбита предница
  • лява предница
  • дясна предница