Енциклопения на българския език

превъзпитателен

[prɛvɐspiˈtatɛlɛn]

превъзпитателен значение:

1. (педагогика/социология) Който има за цел да превъзпита някого, да промени навиците или поведението му към по-добро.
Ударение
превъзпита'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пре-въз-пи-та-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
превъзпитателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на превъзпитателен

(педагогика/социология)
  • Институцията има предимно превъзпитателни функции спрямо малолетните нарушители.
  • Превъзпитателният процес изисква време и търпение.

Синоними на превъзпитателен

Как се пише превъзпитателен

Пише се 'з' в представката въз-, тъй като следва звучна съгласна, но се обеззвучава при изговор пред беззвучната 'п'. Проверка: възпитание.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:превъзпитам
От глагола 'превъзпитам' (възпитам наново, променя характера) + суфикс '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • превъзпитателно училище
  • превъзпитателен процес
  • превъзпитателни мерки
  • тaрудово-превъзпитателен