Енциклопения на българския език

праведно

[ˈpravɛdno]

праведно значение:

1. (религия/морал) В съответствие с божиите закони, морала и справедливостта; безгрешно, честно.
Ударение
пра̀ведно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
пра-вед-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на праведно

(религия/морал)
  • Старецът бе живял праведно и не се страхуваше от смъртта.
  • Те управляваха народа мъдро и праведно.

Антоними на праведно

Как се пише праведно

Грешни изписвания: правидно, пръведно, праведну
Думата се пише с е в наставката -едн- (от праведен).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правьда
Произлиза от корена 'прав' (истинен, директен) и съществителното 'правда'. В църковнославянския и старобългарския език се утвърждава с религиозно-нравствено значение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • живея праведно
  • постъпвам праведно