поумняване
[poumˈnʲavanɛ]
поумняване значение:
1. (интелект) Процесът на ставане по-умен, по-разумен или по-мъдър; придобиване на житейски опит и знания.
- Ударение
- поумня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ум-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- поумнявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на поумняване
(интелект)
- С възрастта често идва и поумняването.
- Надяваме се на бързо поумняване на политическия елит.
Синоними на поумняване
Антоними на поумняване
Как се пише поумняване
Променливото 'я' (от поумнЯх) се запазва, тъй като е под ударение и след него няма 'е' или 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умъ
От съществителното 'ум' -> глагол 'умя' (рядък) / 'поумнявам' (ставам по-умен). Представка 'по-' и наставка '-ване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно поумняване
- късно поумняване