потуля
[poˈtulʲɐ]
- Ударение
- поту̀ля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-ту-ля
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- потулвам
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:туля
Представка 'по-' + 'туля' (крия, заслонявам). Коренът е свързан със старобългарското 'тулити' (крие, слага в колчан).
Употреба
Чести словосъчетания:
- потуля скандал
- потуля истината
- потуля случай