Енциклопения на българския език

посягане

[poˈsʲaɡɐnɛ]

посягане значение:

1. (пряко) Действието на протягане на ръка с цел хващане или докосване на нещо.
2. (преносно) Опит за нанасяне на удар или физическо насилие.
3. (преносно) Начало на употреба на вредни вещества (алкохол, наркотици) или извършване на неправомерно действие.
Ударение
пося̀гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ся-га-не
Род
среден
Мн. число
посягания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на посягане

(пряко)
  • Всяко посягане към горещата печка е опасно за детето.
(преносно)
  • Недопустимо е посягане на възрастен човек.
  • Това беше опит за посягане върху живота му.
(преносно)
  • Първото посягане към цигарите често е от любопитство.
  • Посягане на чужда собственост.

Как се пише посягане

Грешни изписвания: посягъне, пусягане
Думата се пише с а в наставката -ане, характерна за отглаголни съществителни от глаголи на -ам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:посягам
Отглаголно съществително име от 'посягам', произлизащо от старобългарския корен *seg-* (достигам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • посягане на живота
  • посягане към наркотици
  • сексуално посягане
посягане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник