Енциклопения на българския език

постригване

[po.ˈstriɡ.vɐ.ne]

постригване значение:

1. (бит) Действието по скъсяване или оформяне на косата с ножица или машина.
2. (църковен) Църковен обред при встъпване в монашество, включващ отрязване на кичур коса като символ на отричане от светския живот.
Ударение
пострѝгване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-стриг-ва-не
Род
среден
Мн. число
постригвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на постригване

(бит)
  • В салона предлагат мъжко и дамско постригване.
  • Постригването отнема около половин час.
(църковен)
  • Ритуалът по монашеското постригване бе извършен тържествено в манастира.

Синоними на постригване

Как се пише постригване

Дублетна форма. В съвременния език подстригване (с представка под-) е по-често срещаната форма за битовото действие, докато постригване се пази в църковната терминология или като равностоен дублет.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:постригати
Отглаголно съществително от 'постригвам'. Коренът 'стриг' е общославянски, свързан с рязане на коса или вълна.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • машина за постригване
  • късо постригване