постелка
[poˈstɛɫkɐ]
постелка значение:
1. (бит) Неголямо парче тъкан, кожа, рогозка или друг материал, което се постила на пода за стъпване, сядане или пред врата.
2. (селско стопанство) Слой от слама, стърготини или друг материал, разстлан в помещение за животни.
- Ударение
- постѐлка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пос-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- постелки
Примери за използване на постелка
(бит)
- Пред вратата имаше гумена постелка за почистване на обувки.
- Кучето спеше на своята мека постелка в ъгъла.
(селско стопанство)
- Фермерите смениха постелката в конюшнята със свежа слама.
Синоними на постелка
Как се пише постелка
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:постелıа
Произлиза от глагола 'постеля' (да разстеля). Наставката '-ка' оформя умалително или конкретизиращо значение за предмет.
Употреба
Чести словосъчетания:
- постелка за баня
- постелка за йога
- сламена постелка