поръчителство
[porɐˈt͡ʃitɛlstvo]
поръчителство значение:
1. (право/финанси) Договор или акт, с който едно лице (поръчител) се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение.
- Ударение
- поръчи'телство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ръ-чи-тел-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- поръчителства
Примери за използване на поръчителство
(право/финанси)
- Банката изисква поръчителство за отпускане на кредита.
- Той пое поръчителство за дълга на брат си.
Синоними на поръчителство
Как се пише поръчителство
Грешни изписвания: поръчителствто, поръчителсво, пуръчителство, порачителство, поръчйтелство, поръчителству
Думата съдържа наставката -ство. Пише се с ъ в корена (поръч-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поръчител
Производна дума от 'поръчител' (гарант) + наставката за абстрактни съществителни '-ство'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- договор за поръчителство
- банково поръчителство
- солидарно поръчителство
Популярни търсения и запитвания за поръчителство
какво е поръчителство, поръчителство или поръчителствто, поръчителство или поръчителсво, поръчителство или пуръчителство, поръчителство или порачителство, поръчителство или поръчйтелство, поръчителство или поръчителству, поръчителствто или поръчителсво, поръчителствто или пуръчителство, поръчителствто или порачителство, поръчителствто или поръчйтелство, поръчителствто или поръчителству, поръчителсво или пуръчителство, поръчителсво или порачителство, поръчителсво или поръчйтелство, поръчителсво или поръчителству, пуръчителство или порачителство, пуръчителство или поръчйтелство, пуръчителство или поръчителству, порачителство или поръчйтелство, порачителство или поръчителству, поръчйтелство или поръчителству