Енциклопения на българския език

поръсване

[poˈrɤsvɐnɛ]
Ударение
поръ̀сване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ръс-ва-не
Род
среден
Мн. число
поръсвания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише поръсване

Коренната гласна е ъ (от 'ръся'). Не се променя на 'а'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:по- + ръсити
Отглаголно съществително от 'поръсвам'. Коренът е свързан с разпръскване на течности или ситни частици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поръсване със сол
  • поръсване с подправки