Енциклопения на българския език

попълвам

[poˈpɤɫvɐm]
Ударение
попъ́лвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-пъл-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
попълвам се
Видова двойка
попълня
Докладвай грешка в описанието

Как се пише попълвам

Глаголът е от несвършен вид и завършва на -вам. Формата 'попълням' е остаряла или диалектна за несвършен вид, книжовната норма изисква попълвам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:по + плънити
Дериват на глагола 'пълня' с представка 'по-', означаваща добавяне или завършване на действието докрай. Коренът е свързан с общославянското *pьlnъ (пълен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • попълвам молба
  • попълвам бланка
  • попълвам колекция
  • попълвам празнота