Енциклопения на българския език

попия

[poˈpijɐ]

попия значение:

1. (пряко) За материя, тъкан или поресто тяло – всмуквам, поглъщам течност в себе си.
2. (преносно) Възприемам трайно знания, навици, култура или атмосфера.
Ударение
попѝя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-пи-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
попивам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на попия

(пряко)
  • Гъбата успя да попие всичката разлята вода.
  • Трябва да попия петното със салфетка, преди да засъхне.
(преносно)
  • Детето бързо ще попие новия език, ако живее в средата.
  • Тя се стараеше да попие всяка дума на лектора.

Как се пише попия

Грешни изписвания: по-пия, пупия, попйя
Глаголът се пише слято с представката по-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пия
Образуван от глагола 'пия' с представка 'по-', означаваща изчерпване на действието или поглъщане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • попия влага
  • попия знания
Фразеологизми:
  • попивам като гъба
попия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник