Енциклопения на българския език

понеча

[poˈnɛt͡ʃɐ]

понеча значение:

1. (пряко) Правя движение или жест, с който показвам намерение да извърша някакво действие; опитвам се да направя нещо.
Ударение
понѐча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-не-ча
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
понечвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на понеча

(пряко)
  • Той понечи да стане от стола, но болката го върна обратно.
  • Тя понечи да го попита нещо, но се отказа в последния момент.

Антоними на понеча

Как се пише понеча

Грешни изписвания: понечъ, понича, пунеча

Думата се пише с е в корена (под ударение). Формата за 1 л. ед.ч. завършва на , тъй като е глагол от II спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:понечѫ
Сложен глагол от представката 'по-' и корен, сроден със старобългарското 'начети' (започна). Връзката е с идеята за накланяне към действие, начален импулс.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • понеча да кажа
  • понеча да ударя
  • понеча да тръгна