Енциклопения на българския език

полски

[pɔlski]

полски значение:

1. (земеделие/природа) Който се отнася до полето, вирее или живее на полето.
2. (география) Който се отнася до държавата Полша, нейния народ или език.
Ударение
по̀лски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пол-ски
Род
мъжки
Мн. число
полски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на полски

(земеделие/природа)
  • Полският труд е тежък през лятото.
  • Видяхме малка полска мишка да тича в тревата.
(география)
  • Полският език принадлежи към западнославянската езикова група.
  • Купихме си качествени полски мебели.

Синоними на полски

Антоними на полски

Как се пише полски

Грешни изписвания: полев, Пулски, Полскй
Пише се с малка буква, освен ако не е начало на изречение или част от заглавие, дори когато се отнася за държавата (напр. полски език).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*polje / Polska
Думата е омоним с два произхода: 1. От съществителното 'поле' (праслав. *polje), означаващо 'принадлежащ на полето'. 2. От собственото име Полша (или етнонима поляк), чийто корен също е свързан с 'поле' (жители на полята).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полски мишки
  • полски цветя
  • полски език
  • полска водка
Фразеологизми:
  • полска работа
полски : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник