Енциклопения на българския език

положително

[poloˈʒitɛlno]

положително значение:

1. (пряко) По начин, който изразява съгласие, одобрение или утвърждаване.
2. (модалност) Сигурно, без съмнение, несъмнено.
3. (наука) В посока над нулата или свързано с позитивен електрически заряд.
Ударение
положѝтелно
Част на речта
наречие, модална дума
Сричкоделение
по-ло-жи-тел-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на положително

(пряко)
  • Той кимна положително на предложението.
  • Комисията се изказа положително за проекта.
(модалност)
  • Ти положително ще успееш на изпита.
  • Това положително е най-добрата книга, която съм чел.
(наука)
  • Частицата е заредена положително.

Антоними на положително

Как се пише положително

Думата се пише с жи. В българския език сричката 'жи' винаги се изписва с 'и'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:положительный
Заемка от руски език, калка на латинското 'positivus', което произлиза от глагола 'ponere' (поставям, полагам). Коренът в български е 'полагам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отговарям положително
  • оценявам положително
  • заредено положително