полетя

[polɛˈtʲa]

полетя значение:

1. (пряко) Започвам да летя; отделям се от земята и се понасям във въздуха.

2. (преносно) Тръгвам или се понасям много бързо, устремно нанякъде (бягайки или с превозно средство).

3. (преносно) Падам надолу от високо; политам надолу.

Ударение: полетя̀
Част на речта: глагол
Сричкоделение: по-ле-тя
Вид: свършен
Преходност: непреходен
Спрежение: II спрежение
Видова двойка: политам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на полетя

(пряко)

Птицата разпери криле и полетя към юг.
Самолетът полетя високо в небето.

(преносно)

Колата полетя по магистралата с бясна скорост.
Той полетя към вратата, за да я отвори.

(преносно)

Вазата се подхлъзна от ръба и полетя към пода.
Камъкът полетя в бездната.

Синоними на полетя

литвам, взлитам, излитам, понасям се, хуквам, втурвам се, падам, срутвам се

Антоними на полетя

кацам, приземявам се, спирам, забавям се

Как се пише полетя

Грешни изписвания: политя, пулетя

Думата се пише с о в първата сричка (представка по-) и с е в корена. Променливото я се запазва в края на думата в 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч., но преминава в е пред меки срички (напр. полетели).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:летѣти

Образувано чрез префиксация на глагола 'летя' с представката 'по-'. Коренът е свързан с праславянската форма *letěti, която означава движение във въздуха.

Употреба

Чести словосъчетания:

полетя в небето
полетя надолу
полетя към земята

Фразеологизми:

полетя в облаците